unated4climateПочти 200 страни ще участват на конференцията за климатичните промени в Париж, която започва днес и ще продължи до 11 декември. Очакванията са конференцията да бъде повратна точка в намаляването на зависимостта на световните икономики от изкопаеми горива.
Почти всички правителства са очертали плановете си за борба с глобалното затопляне след 2020 г., което се приема като положителен знак за постигане на амбициозен договор за забавяне на глобалното затопляне.
До момента 183 от 195 държави са подали дългосрочните си планове за справяне с изменението на климата, които са замислени като градивни елементи за евентуалното съглашение, като само през последната седмица се включиха още дузина държави като Южен Судан, Кувейт, Йемен и Куба.

Правна сила

Всички участващи държави се договориха през 2011 г., че сделката в Париж ще има някаква форма на “правна сила”. Не се постигна съглашение дали това ще означава договор по силата на международното право или необвързваща сделка, която ще бъде заложена в националните закони на всяка нация.
Много развиващи се нации и Европейският съюз искат обвързващ договор, или протокол. Но Съединените щати и Китай, както и други, не искат да се съгласят на международен надзор, предпочитайки договор въз основа на националните закони и подзаконови актове.
В събота френският външен министър Лоран Фабиюс приветства участието на толкова много държави, включително Куба, която блокира глобалното споразумение на последната голяма климатична конференция в Копенхаген през 2009 г.

ООН обяви, че националните планове, включително поетият от Китай през юни ангажимент пикът на емисиите на въглероден диоксид на страната де е достигнат до 2030 г., обхващат около 95 процента от световните емисии.
Преди тази година, плановете за действие са за борба с климата бяха контролирани от развитите страни на базата на Протокола от Киото от 1997 г.
Фабиюс заяви, че големият брой заявления е окуражаващ преди срещата на върха, на която ще присъстват около 140 световни лидери, включително президента на САЩ Барак Обама и китайския президент Си Дзинпин.
От своя страна германският канцлер Ангела Меркел, лидер на най-голямата икономика в Европа, също предупреди, че предложените цели за намаляване на емисиите не са достатъчни, за да се ограничи покачването на температурите до целта на ООН от 2 градуса по Целзий.
“Това означава, че ние се нуждаем от мониторингов механизъм, и по мое мнение, той трябва да е задължителен”, каза тя.
Настоящите планове ще доведат до затопляне от около 2.7 до 3.5 градуса по Целзий до 2100 г.