Министрите на околната среда и енергетиката в Европейския съюз се договориха в понеделник страните им да постигнат поне 27% дял на възобновяемите енергоизточници до 2030 г. Това е позицията, от която Съветът на ЕС ще преговаря следващата седмица с Европейския парламент, който постави доста по-амбициозната цел от 35%. В момента ЕС се е ангажирал към 2020 г. зелената енергия да е поне 20%.Инициативата за 35% е от октомври и в началото на декември бе подкрепена от група големи технологични, промишлени и енергийни компании.
Други от договорените на мерки на Съвета на ЕС са набор от правила за вътрешните енергийни пазари, включително монтиране на т.нар. интелигентни електромери или изграждане на инсталации за съхраняване на енергия.
Но Европейската комисия критикува решението на министрите да стимулират финансово електропревоза по железниците, тъй като значителна част от европейската жп мрежа вече е електрифицирана. Еврокомисарят по въпросите за промените в климата заяви на срещата в понеделник, че „нивото на амбицията очевидно не е достатъчно“. Според него при намаляващи цени на възобновяемите източници ЕС може да постигне квота от 30% при същите разходи, изчислени за договорените 27%.
„Поевтиняването на възобновяемите източници е впечатляващо – било то при соларната енергия или ветропарковете“, заяви той на пресконференция след срещата.
В решението от срещата се казва още, че 28-те страни членки определят опростени процедури за създаване на малки инсталации, както и за правата и задълженията на домакинствата и компаниите, които задоволяват енергийните си нужда от възобновяеми източници. „Подготвяната директива ще направи по-лесно потребителите да поемат инициативата и да станат производители“, заяви естонският министър на икономиката Кадри Симсън.
По отношение на отоплението/охлаждането на сградите всяка страна ще трябва да приеме мерки за постигане на 1% годишно увеличение на дела на възобновяемата енергия в този сектор. Причината този въпрос да бъде оставен в ръцете на националните правителства е, че в отделните страни исторически са изградени различни системи, както и че в Северна Европа става дума предимно за отоплителни, а в Южна Европа – за охлаждащи инсталации.
Догодина европарламентът и Съветът на ЕС ще трябва да договорят компромис, който да бъде оформен като законодателно решение.
Парижкото споразумение за климата остави отделните страни по света сами да определят реалистични цели в опита да се намали глобалното затопляне до не повече от 2 градуса в края на века. ЕС си постави амбициозната цел до 2030 г. да съкрати парниковите газове с поне 40% спрямо нивото от 1990 г.
