EYD_09Населението на света достигна 7 млрд. души през 2013 г., а според експерти през 2050 г. на Земята ще живеят 9,7 млрд. души, като 7,8 млрд. от тях — в слабо развити страни. От 2014 г. повече от половината световно население живее в градове. Над половината от 232 млн. мигранти в света са в страни с ниски или средни доходи. Повечето са принудени да мигрират поради природни бедствия и икономически трудности, а около 60 млн. бежанци и вътрешно разселени лица по света просто не са имали друг избор, освен да напуснат страната си. Мигрантите могат да бъдат динамичен и продуктивен фактор в обществото, но въпреки това твърде често те не получават помощ, остават уязвими и незабелязани, лесна жертва на експлоатация и трафик на хора. В нашия взаимнозависим свят международните действия и сътрудничеството са много важни за отстояване на правата на мигрантите.

История на месеца:

Право на законно съществуване за всяко дете в Нигер

Иниздан Мохамаду знае, че денят ще бъде дълъг и изтощителен. Въпреки това той чака този ден от седмици. Иниздан Мохамаду е наясно, че неговите ученици и техните родители му се доверяват в качеството му на директор на училището и е решен да не ги разочарова.

Колкото и проста да изглежда задачата му за деня, това не я прави по-малко важна. Той ще пътува от селото си до Акбуну — главното населено място на общината, където за първи път се провежда публично заседание, на което част от нерегистрираните жители ще имат възможност да се регистрират.

Иниздан Мохамаду трябва да направи така, че в края на деня всички деца от неговото училище да разполагат с акт за раждане. „Това е реална възможност за нас да получим достъп до тези документи. Това е много важно за хората в нашата община“, обобщава Иниздан.

Тази сутрин той става рано. Иниздан живее в малко, изолирано селце в региона Тахуа, в северната част на Нигер.  Инфраструктурата не е особено добре развита, така че понякога трябва да се изминават много километри, за да се получи достъп до основни обществени услуги.

Неговото училище е едно от 27-те в голяма община с площ 5300 кв. км, към която принадлежи селото. Иниздан си дава сметка, че тази територия със своите 47 000 жители, разпръснати в множество селца, трудно може да бъде обслужена от един служител по гражданското състояние.

„Заради разстоянието много родители не регистрират децата си в службите за гражданска регистрация в разрешения за това период след раждането. Публичното заседание ще им позволи да поправят това“, подчертава Иниздан.

В неговото малко училище със 104 ученици едва три деца имат акт за раждане. Без този документ те не могат да се запишат за изпитите, даващи достъп до средно училище, така че обучението им ще спре дотам.

След като властите го известяват за провеждането на публичното заседание в региона, Иниздан съобщава на родителите на учениците и обсъжда с тях необходимостта да декларират раждането на децата си.

Въпреки че не всички могат да отидат там на този ден — поради липса на пари или тъй като работата ги принуждава да бъдат другаде, директорът на училището ги уверява, че няма да остави нещата така.

Със своя мотопед той изминава неуморно в двете посоки 14-те километра, които отделят селото от Акбуну, като всеки път зад него седят деца.  „Вече превозих шест деца на три пъти на моя мотопед, за да могат да дойдат да се регистрират. Старейшината на селото прави същото“, обяснява той.

Транспортът е осигурен — на негови разноски, но задачата на Иниздан не свършва с това. За да помогне на властите да регистрират децата от неговото училище, той попълва предварително формулярите на декларацията за всеки един ученик — монотонна задача, която отнема доста време и изисква голяма концентрация. Но в крайна сметка, както казва Иниздан, той знае имената, възрастта и родителите на децата от своето училище по-добре от един служител по гражданското състояние, така че ако може да помогне, още по-добре.

Благодарение на акта за раждане тези деца ще придобият гражданство и по-късно ще могат да получат лична карта, която ще удостоверява, че са граждани на Нигер. Така ще могат да издържат изпитите, да продължат да учат, да работят, да пътуват, да живеят!“, ентусиазирано казва той.

Седнал на малко бюро в коридора на кметството, където се провежда публичното записване, той се готви да регистрира 8-годишната Фатимата Алаади, която послушно чака да отговори на въпросите, които ще ѝ зададе, преди да впише нейните отговори в регистъра.

Около тях цари оживление, сравнимо с това на големи празници. Ученици, както и някои деца, които още не ходят на училище, и техните родители са пропътували разстоянието и нетърпеливо чакат да стане чудото, което ще им позволи да узаконят съществуването си и да се ползват от своите права.