Пандемията от коронавируса представлява много голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици. Икономическата дейност в Европа претърпя сериозно сътресение през първата половина на годината и започна бързо да се възстановява през третото тримесечие с постепенното премахване на противоепидемичните мерки. Новата вълна на пандемията през последните седмици обаче причинява смущения, тъй като националните органи въвеждат нови мерки в областта на общественото здраве, за да се ограничи нейното разпространение.

Според прогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4 % през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС, като това важи и за перспективите за възстановяване.

По отношение на България, прогнозата е за намаление на реалния БВП с 5.1% през 2020 г., като се очаква по-слабо възстановяване през 2021 г. – 2.6% растеж спрямо прогнозираните 5.3% през лятото.

Безпрецедентният обхват на предприетите мерки, по-специално чрез схемите за работа с намалено работно време, позволи повишаването на равнището на безработицата да остане ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи на 7,7 % през 2020 г. и 8,6 % през 2021 г. Прогнозата за България е за лек спад на безработицата – от 5.8% през 2020г. на 5.6% през 2021г.

Поради резкия спад на цените на енергията общата инфлация достигна отрицателни стойности през август и септември. Същинската инфлация, която включва всички стоки освен енергията и непреработените храни, също намаля значително през лятото поради по-слабото търсене на услуги, особено услугите, свързани с туризма, и промишлените стоки. Очакванията относно инфлацията в България са съответно 1.2% за 2020 и 1.4% за 2021 г.

Прогнозата беше изготвена в условията на голяма несигурност, като през втората половина на октомври 2020 г. държавите членки обявиха, че въвеждат съществени нови мерки в областта на общественото здраве с цел ограничаване на разпространението на вируса.

Прогнозата се основава на обичайния набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 22 октомври 2020 г. Що се отнася до всички други входящи данни, включително информацията за държавните политики, в настоящата прогноза е взета под внимание информацията, налична до 22 октомври включително. Прогнозата се основава на допускането за непроменени политики, освен ако са обявени правдоподобно конкретни и подробни мерки.

Прогнозата се опира на две важни технически допускания. Първо, допуска се, че мерките в областта на общественото здраве ще останат в сила до известна степен през целия прогнозен период. След значителното им затягане през четвъртото тримесечие на 2020 г. обаче се очаква строгостта на мерките постепенно да намалее през 2021 г. Допуска се също, че икономическите последици от дадено ниво ограничения ще намалеят с течение на времето, тъй като здравната система и икономическите субекти се адаптират към създадената от коронавируса среда. Второ, тъй като бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство все още не са ясни, прогнозите за 2021 г. и 2022 г. се основават на техническото допускане, че от 1 януари 2021 г. нататък ЕС и Обединеното кралство ще търгуват въз основа на правилата на СТО за най-облагодетелствана нация (НОН). Това се прави единствено за целите на прогнозирането и не е израз на очаквания или предвиждания във връзка с резултатите от преговорите между ЕС и Обединеното кралство за техните бъдещи отношения.

Следващата прогноза на Европейската комисия ще бъде актуализация на прогнозите за БВП и инфлацията в икономическата прогноза от зимата на 2021 г., която се очаква да бъде представена през февруари 2021 г.

За повече информация

Пълен документ: Икономическа прогноза от есента на 2020 г.