EYD2015Демокрацията и човешките права са водещи принципи на Европейския съюз и ние настойчиво ги поддържаме в международното си сътрудничество. Както гласи Всеобщата декларация за правата на човека: всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Правата на човека са в основата на изграждането на приобщаващи, динамични общества, в които правителствата работят в интерес на хората и в които всички граждани свободно могат да участват в обществения живот. И обратното — когато управлението е неуспешно и човешките права се нарушават, именно най-бедните и уязвимите страдат най-много. Затова е изключително важно да преодолеем препятствията, които водят до продължаване на нарушенията на правата на човека, като се борим с дискриминацията, гарантираме върховенството на закона, изграждаме справедливи и приобщаващи институции. Трябва да направим това, ако искаме да отстояваме човешкото достойнство, да се борим с бедността, да защитаваме равенството и да предотвратяваме конфликти.

История на месеца:

Селски съдилища осигуряват правосъдие в Бангладеш

Мостафа Кхатун е 50-годишна домакиня с петима сина, четири дъщери и двама внуци. На 14-годишна възраст е била омъжена за далечен братовчед и не е получила никакво образование. Подобно на много жени в региона Кокс Базар тя е вярваща мюсюлманка.

Един ден избухва спор, когато нейният съсед Абдула, братовчед на съпруга ѝ, отрязва бамбуково дърво в близост до техния дом. Докато Абдула и тримата му сина изтеглят дървото, те унищожават няколко махагонови фиданки, които Мостафа отглежда.

Съпругът на Мостафа е купил фиданките преди 2 години, за по 15 така всяка, с намерението да ги продаде, когато пораснат. Тези дървета са инвестиция и семейството се е надявало те да донесат така необходимите им допълнителни доходи, тъй като за 20 години цената на всяко дърво би могла да достигне 200 евро (20 000 така).

Мостафа изтичва навън, за да види какво става. Съпругът и децата ѝ не са у дома, но последва разгорещен спор със съседите, при което Абдула и неговите синове унищожават още 10 фиданки. Те нападат Мостафа като я дърпат за косата, късат дрехите ѝ и я блъскат в калта, при което тя натъртва гърба и ръцете си.

Чувайки нейните викове, няколко други съседи ѝ се притичват на помощ и я отвеждат обратно в дома ѝ. „Всичко стана толкова бързо. Нямах време да мисля, но след това много ме болеше и се страхувах“, спомня си Мостафа.

Когато се връща в селото, съпругът ѝ я отвежда в диспансера, където тя получава здравна помощ за нараняванията на стойност 22 евро (2200 така). След това той отива при селските старейшини, за да подаде жалба за стореното от Абдула. Когато ответникът отказва да отговори на искането на старейшините, съпругът на Мостафа съобщава за случилото се в полицейския участък, който се намира на 8 км.

Полицията препраща случая към районния съд, 25 км по-далеч. Две години и 15 посещения по-късно, по делото все още няма решение. Най-накрая магистратът от районния съд препоръчва делото да бъде прехвърлено в селския съд. Мостафа си спомня: „Съпругът ми ходеше до полицейския участък и до районния съд, за да следи развитието на делото. Много се ядосваше и похарчи значителна сума пари без резултат. Постоянно се безпокояхме, че ще ни причинят нещо лошо“.

Селският съд регистрира делото и — след обичайна процедура — е формиран състав от представители на двете страни. Журито изслушва обстоятелствата и обявява ответника за виновен за унищожаването на фиданките и за нараняванията на Мостафа. Наложена е глоба от 50 евро (4920 така) като обезщетение за унищожените фиданки и за медицинските разноски за нараняванията.

В съответствие с решението ответникът плаща обезщетението в рамките на 3 месеца. Мостафа и съпругът ѝ използват средствата за образованието на своите деца. Вярват, че решението на селския съд е справедливо и го предпочитат пред окръжния съд, тъй като е по-близо и процедурата е по-бърза и по-евтина.

За съпруга на Мостафа извинението, което семейството получава от съседите в селския съд, е също толкова важно, колкото и финансовото обезщетение. Мостафа казва: „Братовчед ми каза, че това, което е направил по време на спора, е неправилно и съм поласкана, че се извини“.

Абдула, историята на ответника

Абдула се ядосва, когато Мостафа им се развиква и тогава унищожават дърветата и я блъскат в калта. Абдула се уплашва, когато разбира, че съпругът на Мостафа е подал жалба в полицията, тъй като знае, че може да бъде арестуван. Той и неговите синове се крият в продължение на 1 месец. Освен това случаят му тежи ужасно от финансова гледна точка, тъй като адвокатските хонорари и транспортните разходи за посещенията в полицейския участък и районния съд му струват 650 евро (65 000 така). Абдула трябва да взема заеми от роднини, за да покрива правните разходи: „Бедни сме и работим във фабриката за тухли, за да покриваме семейните нужди. Нямахме достатъчно пари и затова трябваше да взема назаем от други“.

Абдула вярва, че селският съд е отсъдил правилно и е взел безпристрастно и разумно решение. Той стиска ръката на съпруга на Мостафа и е благодарен, че успява да възобнови отношенията си със своя съсед и братовчед.